Една жена описва своята рисунка на унгарски. Нейният слушател - арабскоговорящ мъж, който не разбира унгарски, трябва да разбере какво описва тя, и да го нарисува.
Експеримент, който се опитва да докаже, че няма значение какъв език говориш, все ще те разберат :)
See for yourself:
Trick of the Mind: Language
07 август 2009, петък
21 януари 2009, сряда
Ladies and Gentlemen, н.в. Камен Донев
А сега де - на какви езици говори този човек, и по-важното, защо можете да познаете на какви езици говори, без да ги говори:
Камен Донев - Ladies And Gentlemen
Enjoy it:)
P.S. Ето същото клипче в Youtube, ако горният не работи.
Камен Донев - Ladies And Gentlemen
Enjoy it:)
P.S. Ето същото клипче в Youtube, ако горният не работи.
03 януари 2009, събота
България и Международната олимпиада по лингвистика
Реших да съживя този блог с малко инфо за Международна олимпиада по лингвистика - вероятно ще ви е интересно, че първата такава олимпиада е проведена в България.
Идеята за международна олимпиада е дошла от Русия - още от 60-те години руснаците са организирали всяка година Московска олимпиада по лингвистика, следвайки примера на математическите олимпиади, които са били и остават много популярни сред учениците.
Състезания по лингвистика се провеждали и в България още от 1984г, а също и в Холандия и САЩ. Руските победители често идвали в България да си премерят силите с българските първенци от състезанията, и обратното - българските отбори пътували за Русия.
Тази комуникация създала добра основа за организиране на по-голямо, международно състезание. Началото на Международната олимпиада било естествено в Московския университет, заслуга на Александър Кибрик, катедра Теоритична и приложна лингвистика във филоложкия факултет.
В организационния комитет на олимпиадата участвали изследователи и учители от България, САЩ, Великобритания и Полша, руски професори и студенти, учени от Руската академия на науките, и гимназиални учители от Москва и Петербург.
Какво представлява тази олимпиада?
Заданията в лингвистичната олимпиада са преведени на няколко езика. В индивидуалното състезание се дават 5 задания за 6 часа. В отборното състезание отбор от 3-4 човека трябва да работят по много трудно задание в рамките на 3 часа. А колкото до това какво точно представляват задачките - целите им текстове са в следващите линкове.
Олимпиадата в Боровец
Първата Международна олимпиада по лингвистика се е провела в Боровец през 2003г. Председател на международното жури бил българският учен д-р Иван Держански. Два отбора представлявали България, два отбора - Русия, а по един отбор бил пратен от Чехия, Латвия, Холандия и Естония. Пълните условия на задачките можете да изтеглите на български от тази страница : Задания от първата Международна олимпиада по лингвистика
Олимпиадата в Слънчев бряг
През 2008г., от 4-ти до 9-ти август, Международната олимпиада по лингвистика се провела в Слънчев бряг. Една от индивидуалните теми била за скалдовата поезия, а отборното задание - за китайски. Два отбора представили България, а другите участващи страни били Швеция, Русия, САЩ, Холандия, Полша, Словения, Германия, Южна Корея, Естония, Латвия. Повече информация, задачите и решенията, снимки и резултати - http://iol6.linguistics-bg.com/
През 2009-та година Международната олимпиада по лингвистика ще се проведе в Полша.
Идеята за международна олимпиада е дошла от Русия - още от 60-те години руснаците са организирали всяка година Московска олимпиада по лингвистика, следвайки примера на математическите олимпиади, които са били и остават много популярни сред учениците.
Състезания по лингвистика се провеждали и в България още от 1984г, а също и в Холандия и САЩ. Руските победители често идвали в България да си премерят силите с българските първенци от състезанията, и обратното - българските отбори пътували за Русия.
Тази комуникация създала добра основа за организиране на по-голямо, международно състезание. Началото на Международната олимпиада било естествено в Московския университет, заслуга на Александър Кибрик, катедра Теоритична и приложна лингвистика във филоложкия факултет.
В организационния комитет на олимпиадата участвали изследователи и учители от България, САЩ, Великобритания и Полша, руски професори и студенти, учени от Руската академия на науките, и гимназиални учители от Москва и Петербург.
Какво представлява тази олимпиада?
Заданията в лингвистичната олимпиада са преведени на няколко езика. В индивидуалното състезание се дават 5 задания за 6 часа. В отборното състезание отбор от 3-4 човека трябва да работят по много трудно задание в рамките на 3 часа. А колкото до това какво точно представляват задачките - целите им текстове са в следващите линкове.
Олимпиадата в Боровец
Първата Международна олимпиада по лингвистика се е провела в Боровец през 2003г. Председател на международното жури бил българският учен д-р Иван Держански. Два отбора представлявали България, два отбора - Русия, а по един отбор бил пратен от Чехия, Латвия, Холандия и Естония. Пълните условия на задачките можете да изтеглите на български от тази страница : Задания от първата Международна олимпиада по лингвистика
Олимпиадата в Слънчев бряг
През 2008г., от 4-ти до 9-ти август, Международната олимпиада по лингвистика се провела в Слънчев бряг. Една от индивидуалните теми била за скалдовата поезия, а отборното задание - за китайски. Два отбора представили България, а другите участващи страни били Швеция, Русия, САЩ, Холандия, Полша, Словения, Германия, Южна Корея, Естония, Латвия. Повече информация, задачите и решенията, снимки и резултати - http://iol6.linguistics-bg.com/
През 2009-та година Международната олимпиада по лингвистика ще се проведе в Полша.
04 март 2008, вторник
Почти полунощ е, а ние сме още на...
Зарежи го това кога трябва и кога не трябва да говорим "на Вие". Повече ми е интересно на практика какво се получава. Кога решаваме да говорим "на Вие" и кога "на ти"?
Винаги ми е било по-интересно как се говори, а не как трябва да се говори.
Моля, извинете..
Едно време са ни учили, че на стари хора и на шефове (образно казано) се говори "на Вие". Или от уважение, или заради йерархията.
Мен обаче никога не ме е кефело разни наперени баби в трамвая да ме командват "на ти". Аз винаги съм им говорила и им говоря "на Вие", с уважение, тогава от какъв зор те да не се обръщат към мен също с уважение?
Почти полунощ е, а ние сме още "на Вие"...
От друга страна, не мога да се обърна "на ти" към абсолютно непознат човек, дори да е млад/малък. Не от уважение, а заради факта, че когато наричаш някого "ти", го допускаш в личното си пространство, скъсяваш дистанция.
Например, никога по собствено желание не бих говорила "на ти" на човек, който не ми е приятен, ама изключително много, и с който не искам да имам нищо общо, освен деловите отношения.
Разбира се, в офиса често се налага друго. Когато във фирмата е прието да се говори "на ти" с абсолютно всички, тогава им говориш, иначе ще се въвлечеш в излишни вражди, от които няма смисъл.
С математиката съм "на Вие"...
Да говориш на някого "на ти" обаче не винаги е обидно. Понякога е сигнал, че сте от една страна на барикадата, или просто приятелски сигнал.
Забелязах в блога на Бу, че тя се дразни от продавачки и сервитьорки, които й говорят "на ти". Аз също. Дистанцията с абсолютно непознатите хора е необходима, за да протече нормална и плавна комуникация. Рязкото преместване на комуникацията на по-лично ниво е агресивен подход. В повечето случаи - неприятен.
Но не винаги. Когато съвсем непознати хора искат да маркират, че принадлежат към обща група, тогава говоренето на ти сигнализира за тази връзка, защото иначе тя може и да не си личи сама в началото.
Например, не си спомням в метъл магазин да са ми говорили "на Вие", но това не ме е дразнело, както в други магазини. В метъл магазините си говорим "на ти" с абсолютно непознати хора, защото този избор сигнализира "ние слушаме подобна музика, интересуваме се от тези неща, купуваме тези неща". В супермаркета обаче няма лайфстайл (:Р), така че лелката на касата няма повод да ми говори "на ти".
Burn Your Books...
Да, чуждите езици имат като нас учтиви форми за обръщение, я във второ, я в трето лице, обикновено в множествено число. И кво? :) Совите не са това, което са.
Моите драги шведски и датски клиенти ми говорят "на Вие" само когато са ядосани и когато искат да ме засегнат (не че им се връзвам...). Техните езици имат учтиви форми, но учтивостта в тези форми започва да избледнява и да остава в миналото. Отношението, изразявано с тези форми, все повече започва да става точно обратното - "Вие" на тези езици показва дистанция, която се превръща по-скоро във враждебна, отколкото в уважение.
За немските клиенти обаче е немислимо да им говориш "на ти".
Та мисълта ми беше, че изборът на обръщение е повече социокултурен избор, отколкото граматичен.
Винаги ми е било по-интересно как се говори, а не как трябва да се говори.
Моля, извинете..
Едно време са ни учили, че на стари хора и на шефове (образно казано) се говори "на Вие". Или от уважение, или заради йерархията.
Мен обаче никога не ме е кефело разни наперени баби в трамвая да ме командват "на ти". Аз винаги съм им говорила и им говоря "на Вие", с уважение, тогава от какъв зор те да не се обръщат към мен също с уважение?
Почти полунощ е, а ние сме още "на Вие"...
От друга страна, не мога да се обърна "на ти" към абсолютно непознат човек, дори да е млад/малък. Не от уважение, а заради факта, че когато наричаш някого "ти", го допускаш в личното си пространство, скъсяваш дистанция.
Например, никога по собствено желание не бих говорила "на ти" на човек, който не ми е приятен, ама изключително много, и с който не искам да имам нищо общо, освен деловите отношения.
Разбира се, в офиса често се налага друго. Когато във фирмата е прието да се говори "на ти" с абсолютно всички, тогава им говориш, иначе ще се въвлечеш в излишни вражди, от които няма смисъл.
С математиката съм "на Вие"...
Да говориш на някого "на ти" обаче не винаги е обидно. Понякога е сигнал, че сте от една страна на барикадата, или просто приятелски сигнал.
Забелязах в блога на Бу, че тя се дразни от продавачки и сервитьорки, които й говорят "на ти". Аз също. Дистанцията с абсолютно непознатите хора е необходима, за да протече нормална и плавна комуникация. Рязкото преместване на комуникацията на по-лично ниво е агресивен подход. В повечето случаи - неприятен.
Но не винаги. Когато съвсем непознати хора искат да маркират, че принадлежат към обща група, тогава говоренето на ти сигнализира за тази връзка, защото иначе тя може и да не си личи сама в началото.
Например, не си спомням в метъл магазин да са ми говорили "на Вие", но това не ме е дразнело, както в други магазини. В метъл магазините си говорим "на ти" с абсолютно непознати хора, защото този избор сигнализира "ние слушаме подобна музика, интересуваме се от тези неща, купуваме тези неща". В супермаркета обаче няма лайфстайл (:Р), така че лелката на касата няма повод да ми говори "на ти".
Burn Your Books...
Да, чуждите езици имат като нас учтиви форми за обръщение, я във второ, я в трето лице, обикновено в множествено число. И кво? :) Совите не са това, което са.
Моите драги шведски и датски клиенти ми говорят "на Вие" само когато са ядосани и когато искат да ме засегнат (не че им се връзвам...). Техните езици имат учтиви форми, но учтивостта в тези форми започва да избледнява и да остава в миналото. Отношението, изразявано с тези форми, все повече започва да става точно обратното - "Вие" на тези езици показва дистанция, която се превръща по-скоро във враждебна, отколкото в уважение.
За немските клиенти обаче е немислимо да им говориш "на ти".
Та мисълта ми беше, че изборът на обръщение е повече социокултурен избор, отколкото граматичен.
17 декември 2007, понеделник
За финския, Финландия и Марко Хиетала :)
Започнах да уча фински.
След 3те западноевропейски езика, които говоря (английски, френски, италиански) , както и двата източноевропейски (български и руски), реших, че ми е време да науча и един северен.
Как се спрях на финския е много интересен въпрос. От една страна безумната ми любов към Дядо Коледа и северните елени. От друга страна някои от любимите ми групи са финландски (други са немски, но нещо ми бърка в душицата при идеята да уча немски). Да не говорим за една от големите ми сценични любови - Марко Хиетала. Та като дойде в България, едно бонжур да мога да му кажа на фински :)
Хората се стряскат, като кажа, че съм тръгнала на фински и търсят какви ли не потайни причини. "Ама да не си се влюбила във финландец?" -Къде да го изкопая тоя финландец. Пък и си имам нашенец вече. "Aма да не смятате да ходите да живеете във Финландия?!" - Виж, над това мога да се замисля.Само че надали финландците са приритали за учителки по френски от СУ. "Ама защо тоя странен език, той няма нищо общо с никой друг?!"
А, точно! Да си дойдем на думата. Искам да знам език, който няма нищо общо с езиците, които вече, защото най-малко ми е интересно от лингвистична гледна точка. Искам да му изчопля гласните, да ги сравнявам с гласните в другите езици. Да стоя по един час на ден, мъчейки се да произнасям H пред y (това y е нещо като френското u в une), защото ми е леко нелогично да се произнася. Искам да следя думите в езика, да разбера защо са се образували така, от къде точно идват. Искам да разнищя още един език. Филологът (макар и все още недозавършил) в мен е адски въодушевен от поредното предизвикателство. Само че ако го кажа това на някого, ще ме гледат като луда. Интересно ми беше, че първите финландски писмени източници са от 15-16 век, че езикът не е много развит ( за което говорят и многото падежи), заради многото векове под чуждо владичество (седем века шведско и руско (не помня колко години)), че късно са се покръстили, което също е попречило на разпространяване на писмеността....
И наред с езика, искам да разбера много за хората и страната им. Засега това, което знам, не е много, но нямам търпение да науча повече, защото един от най-добрите начини да опознаеш една култура е да учиш нейния език.
Ето статия на английски за финския език - http://virtual.finland.fi/netcomm/news/showarticle.asp?intNWSAID=25831. Приятно четене!
А! Да не забравя да ви пожелая:
Hauskaa joulua ja hyvää uutta vuotta :)
Или на чист български - Весела Коледа и Честита Нова Година!
След 3те западноевропейски езика, които говоря (английски, френски, италиански) , както и двата източноевропейски (български и руски), реших, че ми е време да науча и един северен.
Как се спрях на финския е много интересен въпрос. От една страна безумната ми любов към Дядо Коледа и северните елени. От друга страна някои от любимите ми групи са финландски (други са немски, но нещо ми бърка в душицата при идеята да уча немски). Да не говорим за една от големите ми сценични любови - Марко Хиетала. Та като дойде в България, едно бонжур да мога да му кажа на фински :)
Хората се стряскат, като кажа, че съм тръгнала на фински и търсят какви ли не потайни причини. "Ама да не си се влюбила във финландец?" -Къде да го изкопая тоя финландец. Пък и си имам нашенец вече. "Aма да не смятате да ходите да живеете във Финландия?!" - Виж, над това мога да се замисля.Само че надали финландците са приритали за учителки по френски от СУ. "Ама защо тоя странен език, той няма нищо общо с никой друг?!"
А, точно! Да си дойдем на думата. Искам да знам език, който няма нищо общо с езиците, които вече, защото най-малко ми е интересно от лингвистична гледна точка. Искам да му изчопля гласните, да ги сравнявам с гласните в другите езици. Да стоя по един час на ден, мъчейки се да произнасям H пред y (това y е нещо като френското u в une), защото ми е леко нелогично да се произнася. Искам да следя думите в езика, да разбера защо са се образували така, от къде точно идват. Искам да разнищя още един език. Филологът (макар и все още недозавършил) в мен е адски въодушевен от поредното предизвикателство. Само че ако го кажа това на някого, ще ме гледат като луда. Интересно ми беше, че първите финландски писмени източници са от 15-16 век, че езикът не е много развит ( за което говорят и многото падежи), заради многото векове под чуждо владичество (седем века шведско и руско (не помня колко години)), че късно са се покръстили, което също е попречило на разпространяване на писмеността....
И наред с езика, искам да разбера много за хората и страната им. Засега това, което знам, не е много, но нямам търпение да науча повече, защото един от най-добрите начини да опознаеш една култура е да учиш нейния език.
Ето статия на английски за финския език - http://virtual.finland.fi/netcomm/news/showarticle.asp?intNWSAID=25831. Приятно четене!
А! Да не забравя да ви пожелая:
Hauskaa joulua ja hyvää uutta vuotta :)
Или на чист български - Весела Коледа и Честита Нова Година!
25 ноември 2007, неделя
Гледайте, добре гледайте, вълци...
Така пееше Маугли, нали.
"Тия две неща се борят в мен, както змиите се борят напролет. Вода капе от очите ми и все пак се смея, докато капе.
Защо?
...
Гледайте, добре гледайте, вълци..."
...гледайте добре кое как се пише на български.
Anyway. Обичам да забелязвам табелки и опаковки със смешни надписи, но не винаги имам фотоапарат. Днес мога да ви покажа тези двете. Първото е афиш от стена в Белоградчик, а второто е етикет от парцал за миене на под.
Певчиският инцидент е симпатичен, и не е толкова изненадващ. Обаче другото за Топ Моп ми е интересно. Който го е писал, се е опитвал някакси да докара по-висок стил, или поне да пише "културно", иначе защо ще се озорва да пише тая странна форма "използува". И в страничния надпис се е опитал да говори на клиентите на вие, обаче нещо не му е звучало нормално и пак си е минал на ти: "накиснете гъбата във вода и тогава изстискай". След което "не се опитвайте да изтискате". Не знам как е успял в две съседни изречения да напише "изстискай" и "изтискате". Сигурно дълго се е колебал и решил и двете да ги сложи, та поне едното да излезе вярно. :) И аз обичам да пиша грешно, но като ще правиш етикет, който да ти представя стоката, или пък рекламен афиш, по-добре се постарай.
Иначе се получават неща като безумния лозунг "Търсете бикът", който съм сигурна, че всички сте виждали.
Няма да говоря за запетайките, защото за тях вече си е ясно - няма да ги бъде дълго... Запетайките в България са нещо много презряно, не можеш да обясниш на някого, че има смисъл от тях... Загубили са всякакъв авторитет и са отпаднали от употреба, освен в капризните научни среди. Даже си мисля, че за мъжете запетайките са нещо толкова мистериозно, колкото и кола маската. Нещо от друг свят, за което никога няма да разберат точно как се ползва.
10 октомври 2007, сряда
Маетонски език
Говори се в: България
Регион: Балкански п-ов
Общо говорещи: около 2
Статус: на път да стане стабилен
Класификация: Индоевропейски – Славянски – Южнославянски – Източни южнославянски – Български – Маетонски
Официален статус:
Официален във: дома на Майа, дома на Теодора, в общата им компания, а и извън нея, насам-натам, където са те, там е и той, широко разпространен.
Контролиран от: Майа и Теодора
Кодове на езика: той самият е код (!)
Маетонският език е сравнително нов език, изкуствено създаден. Съществува от около 3-4 години. Въпреки малкия брой говорещи, заплашва да се разпространи бързо и да нахлуе в много български домове. Амбициозният план на създателите му е езикът да влезе в учебната програма на училищата, а защо не и на универитетите (тук създателите на езика не визират българските университети, които така и няма да станат достатъчно достойни да преподават език като маетонския.)
Както четете в горепосочената информация, маетонският език е от семейството на южнославянските езици, ама само привидно има общо с тях. Засега най-сложната страна на езика е неговата лексика, но по план скоро трябва да се развие към нещо по-сложно и откъм синтактична, семантична, стилистична гледна точка.
В маетонски няма падежи (слава Богу!, казва единият създател на езика, сами се сетете кой, като се потрудите и намерите повече информация и за двамата). Дори остатъчни падежи няма!
Българският влияе много на маетонски.
Фонетиката на двата езика съвпада съвсем.
От морфологична гледна точка обаче почти не може да се намери прилика. Морфема, която в българския се приема за префикс, в маетонския съвсем от немай къде се превръща в ... дори не е ясно в какво, тъй като много често буквите от съответната морфема се пръсват из думата:
пре-връщ-а вре-пъщ-а
(български) (маетонски)
маса сàма
(български) (маетонски)
До идеята на маетонски доста се доближава прословутото изречение:
На гай Баньо гамарето яде мисело кляко с пер чичер и кърля фъч. (анонимен)
Общо взето, за да не навлизаме в подробности, най-добре развита е именно лексиката на маетонския език.
На единия създател обаче много му се иска да се въведат ясни и точни правила за словоред, образуване на глаголни времена и поне една част на речта да си има фиксирано място в рамките на изречението (ама да не е глаголът!)
Идеите на въпросния създател са следните:
- Маетонският да стане VOS-език:
Ропади кубета кайма си на йот. (маетонски)
Подари букета майка си на той.
Той подари букета на майка си. (български)
- В маетонския да има само следлози (тъй звучно наречени от по-умните postpositions)
рюбото доп (маетонски)
бюрото под
под бюрото (български)
- Всички прилагателни (само) да застават веднага след номиналната фраза, която поясняват:
щъка тухли то логяма (маетонски)
къща тухли от голяма
голяма къща от тухли (български)
- На въпросния създател много му се иска да измисли и нещо по отношение на множественото число на съществителните, което в този си вид адски много наподобява български, а целта е маетонски веднъж завинаги да се отдели от пагубното влияние на тоз наш майчин език българския. Засега идеята на създателя е евентуално събиране на всички форми форми за множествено число в една единствена такава, ама да видим.
- Ще й се да измисли и нещо за глаголните времена, ама това като й остане повечко време.
Наста лъдга* и вота зеб* тастията.
* което ме навежда на мисълта, че трябва да се помисли за място и на сказуемните определения, както и на сатсадвербиалите.
Регион: Балкански п-ов
Общо говорещи: около 2
Статус: на път да стане стабилен
Класификация: Индоевропейски – Славянски – Южнославянски – Източни южнославянски – Български – Маетонски
Официален статус:
Официален във: дома на Майа, дома на Теодора, в общата им компания, а и извън нея, насам-натам, където са те, там е и той, широко разпространен.
Контролиран от: Майа и Теодора
Кодове на езика: той самият е код (!)
Маетонският език е сравнително нов език, изкуствено създаден. Съществува от около 3-4 години. Въпреки малкия брой говорещи, заплашва да се разпространи бързо и да нахлуе в много български домове. Амбициозният план на създателите му е езикът да влезе в учебната програма на училищата, а защо не и на универитетите (тук създателите на езика не визират българските университети, които така и няма да станат достатъчно достойни да преподават език като маетонския.)
Както четете в горепосочената информация, маетонският език е от семейството на южнославянските езици, ама само привидно има общо с тях. Засега най-сложната страна на езика е неговата лексика, но по план скоро трябва да се развие към нещо по-сложно и откъм синтактична, семантична, стилистична гледна точка.
В маетонски няма падежи (слава Богу!, казва единият създател на езика, сами се сетете кой, като се потрудите и намерите повече информация и за двамата). Дори остатъчни падежи няма!
Българският влияе много на маетонски.
Фонетиката на двата езика съвпада съвсем.
От морфологична гледна точка обаче почти не може да се намери прилика. Морфема, която в българския се приема за префикс, в маетонския съвсем от немай къде се превръща в ... дори не е ясно в какво, тъй като много често буквите от съответната морфема се пръсват из думата:
пре-връщ-а вре-пъщ-а
(български) (маетонски)
маса сàма
(български) (маетонски)
До идеята на маетонски доста се доближава прословутото изречение:
На гай Баньо гамарето яде мисело кляко с пер чичер и кърля фъч. (анонимен)
Общо взето, за да не навлизаме в подробности, най-добре развита е именно лексиката на маетонския език.
На единия създател обаче много му се иска да се въведат ясни и точни правила за словоред, образуване на глаголни времена и поне една част на речта да си има фиксирано място в рамките на изречението (ама да не е глаголът!)
Идеите на въпросния създател са следните:
- Маетонският да стане VOS-език:
Ропади кубета кайма си на йот. (маетонски)
Подари букета майка си на той.
Той подари букета на майка си. (български)
- В маетонския да има само следлози (тъй звучно наречени от по-умните postpositions)
рюбото доп (маетонски)
бюрото под
под бюрото (български)
- Всички прилагателни (само) да застават веднага след номиналната фраза, която поясняват:
щъка тухли то логяма (маетонски)
къща тухли от голяма
голяма къща от тухли (български)
- На въпросния създател много му се иска да измисли и нещо по отношение на множественото число на съществителните, което в този си вид адски много наподобява български, а целта е маетонски веднъж завинаги да се отдели от пагубното влияние на тоз наш майчин език българския. Засега идеята на създателя е евентуално събиране на всички форми форми за множествено число в една единствена такава, ама да видим.
- Ще й се да измисли и нещо за глаголните времена, ама това като й остане повечко време.
Наста лъдга* и вота зеб* тастията.
* което ме навежда на мисълта, че трябва да се помисли за място и на сказуемните определения, както и на сатсадвербиалите.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
